Но и покрай брой 1 на ДеАгостини има какво да се прави - летият метален
щок на котвата е неестествен и трябва да се изработи от дърво. Едва ли
щокът е имал метални бугели, по-скоро са били въжени.
Освен това котвата е английска (с прави рога), а не континентална -
трябва да се отлее нова. Освен ако не приемем за удобство, че испанците
са обрали някой англичанин из Карибите...
Но да се върна на щока. Ето чертежа:
Моите щокове ще са от дърво, байцван многократно до почти черно, с черни
въжени бугели - предимството им е, че не искат никакво залепване -
достатъчно е да се стегнат както трябва:
ОБОБЩЕНИЕ ЗА КОТВИТЕ
За начинаещите...
Съставни части - Терминология
Всяка котва се състои от няколко основни елемента. Започваме от горната част на котвата и вървим надолу
1. Шпилки ( 1а) ; рамена или орехи ( 1b ) , в зависимост от това как е направено захващането за щока. На котвата на деагостини има удебеление точно под щока. В действителност такова няма а това е за по лесно позициониране на щока. На снимката се вижда с пунктир ит къде минава дървения щок и в действителност шпилките, раменете или орехите не се виждат. Те държат двете части на щока и не му позволяват да се приплъзне надолу.
2. Ухо – През ухото минава рима за който се завързва котвеното въже.
3. Рим. – Както споменах по-горе за Рим-а се е връзвало котвеното въже
4. Въжена оплетка – (Незнам точно как е термина "клетлевина" или нещо такова). Била е необходима поради факта че рим-а обикновенно ръждясва и протърква котвеното въже и предразполага към скъсване. Благодарение на оплетката това протъркване се е забавяло дори е изчезвало и не се е налагало да се сменя толкова често. Освен оплетка на рим-а е имало и няколко :
5. Бензил - (а) – Това е било допълнителна въжена оплетка на няколко места. (Незнам точното и приложение но мисля че се е явявала един вид стопери за котвеното въже).
Продължаваме с основните части на щока.
6. Дървен щок- Състои се от две половини. Ролята на щока е
колкото се може по-бързо да легне на дъното като по този начин обърне
котвата с един от рогата към дъното и той започне да се забива. Колкото
по-малко котвата се влачи по дъното толкова по-бързо спира кораба.
Щока точно това върши - осигурява обръщането на котвата и ускорява
забиването й - "по-нагоре в темата има чертеж на щок"
7. Въжени или метални бугели. – През този период е имало и двата вида бугели на мен ми харесват повече въжените, изглеждат по-автентично. Използват се за да се захванат двете части на дървения щок за рамената; лапите или орехите на котвата. Като брой са били четири но е имало и вариант да са шест. На нашия модел са само четири, на снимката се вижда и как се прави възела на бугела и броя на намотките – четири или шест в зависимост от дебелината на въжето с което разполагаме.
8. Нигели – това са дървени шпилки, които са се поставяли на щока с цел по-здравото захващане на двете половини на щока една за друга. При това не са се слагали на една линия, защото ако са на една линия дървения щок ще се разцепи като с клин, затова са били по диагонал и никога на една линия. От картинката се вижда приблизителния им брой и разположение. Желателно за моделирането им да се използва бургия с размер 0.4 или 0.5мм.
9. Вретено – няма нужда от обяснения
Продължаваме с останалите елементи на котвата:
10. Лапа
11. Рог
12. Лоб; Тренд ; Чело или Врата – Странно но толкова имена ....?!?
13. Пета
14. Нос на рога или Чорап
15. Мишка или Мишница
Освен това има още един елемент на котвата но не съм сигурен за името затова го оставих на последно място
16. Шейма – Това е разстоянието от ухото на котвата до началото на щока.
Освен това на старинните котви има монтаж за шамандура. ( предварително казвам че не съм много наясно как се прави и нейното предназначение).
1. Монтаж на линията на шамандурата – буйреп
2. Линия на шамандурата „буйреп”
3. Шамандура или „томбуй”
"Буй - шамандура, поплавък, плуващ маркер, обозначаващ определено място.
реп - въже (вероятно транскрипция от хол. reep и англ. rope)
Така че имаме
Томбуй - шамандура обозначаваща мястото на което е пусната (отдадена) котвата. Защо е Томбуй а не напр. Джерибуй нямам никаква представа. Обикновено дървена бъчвичка с въжена насмолена оплетка. Затова изглежда като черна топка за ръгби.
Буйреп - въжето което свързва томбуй-а с котвата.Бил толкова дълъг колкото е била дълбочината на мястото на хвърляне на котвата.
Буя е показвал самото място на което е котвата. За корабите под платна (нямащи собствен ход), зависещи от течения и пориви на вятъра в плитки води, това е било от особено значение, защото единият рог на котвата е стърчал от дъното и лесно е можел да разпори дъното на всеки кораб. Казано с други думи обозначавал е опасно място в акваторията (както и всяка друга шамандура). Освен това буйрепа е служел и като въже с което котвата се освобождава от дъното, ако това не може да стане по стандартния начин. Томбуя обикновено е бил закрепван на вантите на фок мачтата, когато корабът е бил в крайбрежни води - т.е. когато се очаква котвата често да бъде спускана и прибирана. Професионалните моделисти или поставят всички котви в походно положение, или едната от тях поставят увиснала покрай борда в положение на готовност. И в двата случая въжето на котвения буй е навито и няма как да му се определи дължината на око. Идеалната дълбочина за акустиране на кораби е била от 20 до 50м. Именно и толкова дълго е било въжето на томбуя.
Ето моделиран вариант за по-ясна представа:
ОБАЧЕ! Котвите са били не две, а четири (4)!
На левия борд една, на десния - две, а или на преградата на предната надстройка, която гледа към мърмата, или на галюна - още една, най-малката.
Най-голямата, котвата на спасението (sheet anchor) е била с дължина на вретеното колкото половината ширина на кораба. За нашия галеон е била около 1200 - 1500 lb (lb да се чете pound на английски и фунт на български - около половин килограм), следващата е била котвата за стоянка (best bower anchor), с тегло 1/6 по-малко от голямата, която най-често се е използвала за закотвяне, след това идела с още 1/6 по-лека малката котва за стоянка (small bower anchor), накрая стоп-котвата, която е била 4 пъти по-лека от най-тежката.
Схема на вързване за котвата:
Чертеж на разполагането на две котви на един борд - походно положение:
Ето и Буйреп от XVIII век (Santissima Trinidad):
Надявам се да Ви е станало по- ясно.
Съставни части - Терминология
Всяка котва се състои от няколко основни елемента. Започваме от горната част на котвата и вървим надолу
1. Шпилки ( 1а) ; рамена или орехи ( 1b ) , в зависимост от това как е направено захващането за щока. На котвата на деагостини има удебеление точно под щока. В действителност такова няма а това е за по лесно позициониране на щока. На снимката се вижда с пунктир ит къде минава дървения щок и в действителност шпилките, раменете или орехите не се виждат. Те държат двете части на щока и не му позволяват да се приплъзне надолу.
4. Въжена оплетка – (Незнам точно как е термина "клетлевина" или нещо такова). Била е необходима поради факта че рим-а обикновенно ръждясва и протърква котвеното въже и предразполага към скъсване. Благодарение на оплетката това протъркване се е забавяло дори е изчезвало и не се е налагало да се сменя толкова често. Освен оплетка на рим-а е имало и няколко :
5. Бензил - (а) – Това е било допълнителна въжена оплетка на няколко места. (Незнам точното и приложение но мисля че се е явявала един вид стопери за котвеното въже).
Продължаваме с основните части на щока.
7. Въжени или метални бугели. – През този период е имало и двата вида бугели на мен ми харесват повече въжените, изглеждат по-автентично. Използват се за да се захванат двете части на дървения щок за рамената; лапите или орехите на котвата. Като брой са били четири но е имало и вариант да са шест. На нашия модел са само четири, на снимката се вижда и как се прави възела на бугела и броя на намотките – четири или шест в зависимост от дебелината на въжето с което разполагаме.
8. Нигели – това са дървени шпилки, които са се поставяли на щока с цел по-здравото захващане на двете половини на щока една за друга. При това не са се слагали на една линия, защото ако са на една линия дървения щок ще се разцепи като с клин, затова са били по диагонал и никога на една линия. От картинката се вижда приблизителния им брой и разположение. Желателно за моделирането им да се използва бургия с размер 0.4 или 0.5мм.
9. Вретено – няма нужда от обяснения
Продължаваме с останалите елементи на котвата:
11. Рог
12. Лоб; Тренд ; Чело или Врата – Странно но толкова имена ....?!?
13. Пета
14. Нос на рога или Чорап
15. Мишка или Мишница
Освен това има още един елемент на котвата но не съм сигурен за името затова го оставих на последно място
16. Шейма – Това е разстоянието от ухото на котвата до началото на щока.
Освен това на старинните котви има монтаж за шамандура. ( предварително казвам че не съм много наясно как се прави и нейното предназначение).
1. Монтаж на линията на шамандурата – буйреп
2. Линия на шамандурата „буйреп”
3. Шамандура или „томбуй”
"Буй - шамандура, поплавък, плуващ маркер, обозначаващ определено място.
реп - въже (вероятно транскрипция от хол. reep и англ. rope)
Така че имаме
Томбуй - шамандура обозначаваща мястото на което е пусната (отдадена) котвата. Защо е Томбуй а не напр. Джерибуй нямам никаква представа. Обикновено дървена бъчвичка с въжена насмолена оплетка. Затова изглежда като черна топка за ръгби.
Буйреп - въжето което свързва томбуй-а с котвата.Бил толкова дълъг колкото е била дълбочината на мястото на хвърляне на котвата.
Буя е показвал самото място на което е котвата. За корабите под платна (нямащи собствен ход), зависещи от течения и пориви на вятъра в плитки води, това е било от особено значение, защото единият рог на котвата е стърчал от дъното и лесно е можел да разпори дъното на всеки кораб. Казано с други думи обозначавал е опасно място в акваторията (както и всяка друга шамандура). Освен това буйрепа е служел и като въже с което котвата се освобождава от дъното, ако това не може да стане по стандартния начин. Томбуя обикновено е бил закрепван на вантите на фок мачтата, когато корабът е бил в крайбрежни води - т.е. когато се очаква котвата често да бъде спускана и прибирана. Професионалните моделисти или поставят всички котви в походно положение, или едната от тях поставят увиснала покрай борда в положение на готовност. И в двата случая въжето на котвения буй е навито и няма как да му се определи дължината на око. Идеалната дълбочина за акустиране на кораби е била от 20 до 50м. Именно и толкова дълго е било въжето на томбуя.
Ето моделиран вариант за по-ясна представа:
 |
| Трите снимки не са мой |
 |
| Ето и как се връзва възела на котвата за "Буйрепа" |
 |
| Схема на "Буйреп" |
ОБАЧЕ! Котвите са били не две, а четири (4)!
На левия борд една, на десния - две, а или на преградата на предната надстройка, която гледа към мърмата, или на галюна - още една, най-малката.
Най-голямата, котвата на спасението (sheet anchor) е била с дължина на вретеното колкото половината ширина на кораба. За нашия галеон е била около 1200 - 1500 lb (lb да се чете pound на английски и фунт на български - около половин килограм), следващата е била котвата за стоянка (best bower anchor), с тегло 1/6 по-малко от голямата, която най-често се е използвала за закотвяне, след това идела с още 1/6 по-лека малката котва за стоянка (small bower anchor), накрая стоп-котвата, която е била 4 пъти по-лека от най-тежката.
Схема на вързване за котвата:
Чертеж на разполагането на две котви на един борд - походно положение:
Ето и Буйреп от XVIII век (Santissima Trinidad):
Надявам се да Ви е станало по- ясно.
Следва.......
Няма коментари:
Публикуване на коментар